През 1867 година Белидието /Градския общински съвет/ на 14 000-ия градец Хаджи-оглу Пазарджик /днес Добрич/ избира място в махалата Карабоклука и като засажда първите дървета и прокарва алеи, поставя началото на днешния парк „Св. Георги".

От плановите архиви на града от 1890 година  ясно се вижда градоустройствената ситуация и плановата композиция на градската градина от това време. Отреденият парцел е с площ от 15 дка. Приложена е смесена пейзажно-геометрична паркова композиция. Четири главни алеи с ширина от 3 до 5 м. се събират в едно вътрешно парково пространство с увеселителен павилион. Периферно на парцела е прокарана една обходна алея за разходки.

От архивни материали се вижда, че декоративната растителност е композирана в приетия тогава стил - двустранно наредени алейни дървета. Като потвърждение на това са останалите шест обявени и картотекирани вековни дървета в началото на парка. В тревните полета са разположени цветни фигури /окръжности/ с характерните за тогава цветни видове.

Изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, след Освобождението градската градина става първа грижа на Добричкото градско общинско управление. Решено е когато градината бъде "достатъчно добре украсена и се посадят нужните дървеса" да се обяви на публичен търг и отдаде на предприемач  за поддържане. Това става по настояване на кмета Желез Попов, който заема този пост до 1888 г. Пак по негова воля общинското управление решава " градската градина да бъде оградена , за да се предпази от влизане на добитък". Входният и портал се е заключвал, а когато се организирали градински увеселения от по-особен, аристократичен характер, се е плащала и входна такса.

Гордост за добричлии е ,че когато кметът на София - Иван Хаджиенов през 1882 година подема кампания за създаване на Борисовата градина, далечният градец Добрич има вече градска градина с 15-годишна история. При това става негласна традиция всеки новопостъпил в длъжност кмет, независимо от партийната си принадлежност, да заделя средства за градската градина.

Забележителен период от развитието на парка е "Видиния период". Като легенда и сега се носят разкази за ентусиазма и упоритостта на Вида Димитрова - председател на Градския народен съвет на Толбухин /Добрич/ от 1956 до 1962 година.

Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. През 1955 година се изгражда градския стадион; през 1956 - първи етап на езеро, скални градини, водопад, пещера; през 1959 година - спортен комплекс "Младост" и ресторант "Спортна среща"; 1960 г. - летен театър и др.

След 1970 година се изгражда западното езеро, тренировъчни игрища, спортен комплекс "Простор", мемориален комплекс "Хан Аспарух", плувен комплекс "Русалка".

От 1999 година старата градина на градски парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.

През 2003 г. градината на стария парк (25 декара) е реконструирана по проекта на ПРООН и МТСП "Красива България".

 

В периода 2008 - 2012 г. са изградени фитнес площадка за възрастни. Със средства на Община град Добрич са ремонтирани алеи на площ от 2 декара. По проект „Добрич - жива шевица от таланти" е реконструиран розариум, в който ще бъдат засадени около 39 сорта рози. Успоредно с това е преместена и реконструирана детската площадка „Дървен град".